Постинг
28.02.2009 20:59 -
Интернешънъл финансови измами
Автор: kinonovini
Категория: Забавление
Прочетен: 741 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 28.02.2009 21:00
Прочетен: 741 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 28.02.2009 21:00
Избрано от cinefish.bg
Всичко на този свят е точно разпределоно. Здравето, обичта, парите, нещастието. Неравномерно и несправедливо. Особено големите пари. Хората, които оперират с тях не са случайни. Големите пайове са раздадени на големите политици и големите банкови корпорации. Всичко е изчислено, там никога няма изненади. Или ако има са неприятни за малките хора.
Немският режисьор, който ни впечатли с „Бягай Лола” (1998), окончателно ни хареса с „Небеса” (2002) и ни разочарова с „Парфюмът: Историята на един убиец” (2006), отново ни спечели с „Интеренешънъл” (2009).
Том Тиквер ни е приготвил един мрачен филм за финансовата действителност на 21 век. За това къде са обикновените хора в схемите на банковите олигарси и какво може да се случи ако започнат да търсят истината.
В своя тъмен трилър Тиквер ни отвежда на високите етажи на властта и банковите структури. Построява филма си със замах и в същото време добре го балансира. Близките планове са особено въздействащи в диалогичните сцени, а екшън моментите са като по учебник, както със замисъла на местоположението, така и с реализацията им – например в музея в Ню Йорк и в хотела до пиацата в Милано. А горният ракурс на камерата е колкото ефектен толкова и красив.
Цялата атмосфера на филма е в една тоналност – като цветове и като настроение. Есента, дъждът и шлиферите са умело съчетани с подозренията, убийствата, отровните изстрели и пъплещото напрежение у зрителя. Лентата на Тиквер има още две червени точки . Това, че историята не само е ситуирана в Милано, Берлин, Ню Йорк, Истанбул, но също така е снимана там. Няма студийни снимки, освен тези от музея на Соломон Гугенхайм, за което има обясними причини. Другото, което оценихме с отличен е липсата на любовна история във филма. Браво на режисьора затова , че до края красивият Клайв и нежната Наоми не успяха да се целунат и историята не залепна.
„Интернешънъл” е от трилърите, които хем ти е интересно, хем ти е тъжно да гледаш. Защото едновременно с желанието да научиш повече за банковите афери, осъзнаваш как всъщност си една от милионите пионки, с които си играят както им е удобно. Но независимо от това филмът е качествен, заслужава си билета.
Всичко на този свят е точно разпределоно. Здравето, обичта, парите, нещастието. Неравномерно и несправедливо. Особено големите пари. Хората, които оперират с тях не са случайни. Големите пайове са раздадени на големите политици и големите банкови корпорации. Всичко е изчислено, там никога няма изненади. Или ако има са неприятни за малките хора.
Немският режисьор, който ни впечатли с „Бягай Лола” (1998), окончателно ни хареса с „Небеса” (2002) и ни разочарова с „Парфюмът: Историята на един убиец” (2006), отново ни спечели с „Интеренешънъл” (2009).
Том Тиквер ни е приготвил един мрачен филм за финансовата действителност на 21 век. За това къде са обикновените хора в схемите на банковите олигарси и какво може да се случи ако започнат да търсят истината.
В своя тъмен трилър Тиквер ни отвежда на високите етажи на властта и банковите структури. Построява филма си със замах и в същото време добре го балансира. Близките планове са особено въздействащи в диалогичните сцени, а екшън моментите са като по учебник, както със замисъла на местоположението, така и с реализацията им – например в музея в Ню Йорк и в хотела до пиацата в Милано. А горният ракурс на камерата е колкото ефектен толкова и красив.
Цялата атмосфера на филма е в една тоналност – като цветове и като настроение. Есента, дъждът и шлиферите са умело съчетани с подозренията, убийствата, отровните изстрели и пъплещото напрежение у зрителя. Лентата на Тиквер има още две червени точки . Това, че историята не само е ситуирана в Милано, Берлин, Ню Йорк, Истанбул, но също така е снимана там. Няма студийни снимки, освен тези от музея на Соломон Гугенхайм, за което има обясними причини. Другото, което оценихме с отличен е липсата на любовна история във филма. Браво на режисьора затова , че до края красивият Клайв и нежната Наоми не успяха да се целунат и историята не залепна.
„Интернешънъл” е от трилърите, които хем ти е интересно, хем ти е тъжно да гледаш. Защото едновременно с желанието да научиш повече за банковите афери, осъзнаваш как всъщност си една от милионите пионки, с които си играят както им е удобно. Но независимо от това филмът е качествен, заслужава си билета.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 211