от Мариана Иванова

Филмите за извънземни отдавна не изненадват никого. И май напоследък повече ходим да ги гледаме само, за да видим какъв нов външен вид са измислили на съществата, родом от друга планета и дали специалните ефекти са еволюирали още повече.

Все по-малко очакваме да видим пробив в сюжета на жанра, който да задържи вниманието ни до финалните надписи.

Дошло е време за промяна, защото в новата лента  на дебютанта в пълнометражното кино Нийл Бломкамп, определено има какво различно да се види. Има значение фактът, че младият режисьор е работил в предишния си късометражен проект „Crossing the Line” (2008) с разказвача на екранни приказки Питър Джаксън. Той е продуцент на „Сектор 9”, което е гаранция за това, че Бломкамп разбира не само от визуални ефекти.

„Сектор 9” предлага интересен разказ за идването на извънземни същества с космическия си кораб на Земята, който дори не каца както винаги на територията на САЩ, а избира ЮАР. Въпреки някои драматургични неясноти (котешката храна, състава на вълшебния флуид, необходим за горивото на кораба и въобще целта на идването на „скаридите на Земята), сюжетът максимално се придържа към земното притегляне и рядко изпада във фантастични обяснения.

„Миксираният” формат, в който е сниман филма – той съдържа документалти фрагменти, които са подкрепени от уж предаване на живо и игрално изображение, внася разнообразие сред заглавията с извънземна тематика. Ефектите, които предполагахме, че ще са на предна позиция са поставени така, че да не са единственото, което да привлича вниманието ни. Известна фантазия е проявена и във на външния вид на съществата - роботизирани, наподобяващи човешки тела, но с мърдащи лигави лицеви пипала.

Изненадващо силно е изпълнението на Шарлто Копли в ролята на Викъс Ван Де Мерве, като вземем предвид факта, че той няма актьорски опит. Въпреки това успява убедително и силно да разгърне характера на своя герой.

Филмът ни предлага поглед към това, в което сме се превърнали, задава риторични въпроси за това кои в крайна сметка се оказват човеците и до каква степен можем да приемаме различните. Не на последно място в лентата има много обич, която е събрана в едно ламаринено цвете.


Още рецензии:
• Душевен адреналин само за дами
• Диво сафари 3D
• Дензъл Уошингтън и Тони Скот - за пореден път добра комбина
• Извънредно специални пратеници
• Професия жиголо
• Не филийки, а едно пръстче уби „Гадните копилета“
• Заместничката